За себе си мога да кажа, че се уча да се обичам, да обичам и живота в цялата му пъстрота. От моментите на вдъхновение и радост, до моментите на болка и тъга. Уча се да се вглеждам, в това което ми поднася, за да видя какво има там за мен. Аз съм пътешественик по душа, обичам хората, движението, непознатото, така както спокойствието, самотата и тишината. Ценя свободата, честността, любовта и радостта от малките неща.
В началото на пътя си преминах през върховете на нощния живот, с внимание изцяло насочено навън, без да осъзнавам, че има и вътре. Пътувах на запад, на изток, нагоре, надолу – сега пътувам навътре и навън. Докато управлявах едни от най-известните клубове в България, бях в едната социална крайност. Бях и в другата, на изолация и усамотение – година и половина живеейки на остров Бали. Днес осъзнавам, че в баланса между двете ми е най-добре. Разбрах, че когато обичам себе ми е по-лесно да обичам и другите. Когато приемам себе си, ми е по-лесно да приемам и другите. Когато обичам живота си тогава позволявам на чудесата да ми се случват.
Не съм учител, нито гуру, който има за цел да те учи как да живееш живота си. Считам себе си за не по-различен човек от теб. Вярвам, че всички отговори на въпросите, които имаме, са в нас, стига да имаме смелостта да погледнем навътре и видим какво има там. На това посветих последните години – да се вглеждам да търся, да опитвам и споделям това, което научих, в търсене на вътрешния мир, физическото и емоционално си здраве.